За "правенето” и експеримента
“Правенето” е в основата на живота и развитието. В това как правим нещо се отразяваме ние самите. Дали готвим, чистим, отглеждаме дете, работим професионално, майсторим ръчно, контактуваме, обичаме – навсякъде оставаме своя отпечатък, своя подход, мисли, чувства, своите трудности, успехи и неуспехи. С една дума- творим. Още по-интересно е когато това се случва с взаимодействие и в комбинация с още хора наоколо. Както е през целия ни живот. Както е и в работилница Ри ри ра.
А какво точно се случва тук?
Ри ри ра работилница се получава като социален творчески експеримент, вдъхновен от децата ни. Може да кажем, че в Работилницата за пораснали деца отработваме това, което сме научили в Ри ри ра :) Споделяме едно пространство, където всеки има възможност да прави нещо (най-често с ръцете си) , да се чувства свободен, да общува... Където приятели, непознати (т.е. бъдещи приятели ), деца се събираме и правим каквото ни се прави, и после виждаме какво се получава ... Без претенции. Когато всеки се включва според своите качества и това, което му идва отвътре. Звучи съвсем по детски и в синхрон със съвременните методи на възпитание и отглеждане, нали?
С тази разлика, че като възрастни сме способни на самоанализ и самонаблюдение, на това да осмисляме преживяванията и усещанията си. Защото ако се вгледаме и в най-малкото свое действие, ще открием много за себе си. Дали прехвърчаме вдъхновени от идея на идея без да стигнем до нещо завършено, дали ни е трудно да започнем и обмисляме много преди това, дали сме прецизни или пък разсеяни, търпеливи, самовглъбени? Кое ни затруднява, кое е силното ни място, кое е ценно за нас? Харесва ли ни това което се получава накрая, дали харесва и на някой друг? Кога нещата стават по-добре? Всичко това са вече въпроси от света на възрастните. Въпроси, които много често нямаме време да забележим, а те са някъде около нас. Въпроси, с които сме готови да атакуваме децата си и да ги определим като “еди какви си”, без да можем ние самите да си отговорим на тях.
Подхождайки “по детски” може да намерим много отговори на “зрелите” си въпроси :). А резултатът винаги е красив.
Няма коментари:
Публикуване на коментар