Агресията е напълно нормално явление. Нормално е дедтето да се ядосва. Според съвременните изследвания агресията не е вродена у децата, на нея се научават. Ролята на родителите е да научат детето си как да я изживее по приемлив начин.
Децата до 3г. особено силно изживяват всеки свой неупсех. При тях желанието им за независимост се сблъсква с тяхната несръчност. Тези гневни изблици намаляват след като детето се научи да говори - след 3-4г. Тогава при пристъп на гняв накарайте детето да обясни своите чувства - нека каже колко МНОГО е ядосано и каква е причината. Самият процес на изговаряне на чувствата успокоява.
Езикът е много важно средство за изкарване на натрупаните емоции, а малкото дете не разполага с него. Тогава, нека да започнем с превенция.
Превенция...
Ако детето има добро самоуважение, по малко ще се ядосва, когато нещо не върви. Нека му даваме да прави неща, които умее и които да ни дават повод да го похвалим. Дори може нарочно да му даваме да победи в някоя игра - без обаче да разбере!
Второ, натрупаната отрицателна енергия трябва да се изразходи, а не да се подтиска. Има играчки, които могат да са отдушник на отрицателните емоции. Като пример Петя ни донесе дървена кутия с кръгли дупки, в които с чукче се набиват топчета. За успокояване може да се използват и малки възглавнички с боб, които децата да мачкат или за по-ядосаните - скачане по кори от яйца, но при положение, че подът не се хлъзга.
Трето, нека видим примерът на родителя - как се държи той, когато е ядосан. Ако крещи на детето "Не крещи!" едва ли ще има успех.
Доброто поведение трябва да бъде поощрявано. Наказанията не вършат особена работа в тази възраст. Същото важи и за сърденето от страна на родителя - детето не може да свърже минали събития с чувствата ви в момента, то просто регистрира, че в момента не сте в добро настроение. На по-късен етап, когато детето осъзнава причинно следствената връзка между събититята е възможно при наистина лошо държание да бъде наказвано с "Тайм аут".
Когато детето все пак избухне...
Първо вижте дали причината не са някакви основни нужди - храна, сън, ако или пиш. Ако детето се ядосва заради нещо, което не успява да направи, разиграйте игра, в която то да вложи тази енергия. Разсейте го по някакъв начин от ситуацията, в която е зациклило. Например, ако се опитва да си нахлузи обувките, играйте на магазин за обувки - пробвайте големите обувки на тати и мама и така му отвлечете вниманието. Ако ви се пречка докато готвите - включете го, нека "помага" на мама като реже варен картоф с пластмасов нож или нещо подобно, нека се почувства важно.
Ако детето ви дърпа за внимание и прегръдка с писъци и рев, правилният подход е да го прегърнете по РАЗЛИЧЕН начин - например по-рязко и кратко или с лице напред. Едва след като се поуспокои го гушкайте както обикновено - с обич и нежност. Детето трябва да усети разликата, в противен случай ще остане с впечатлението, че с писъци постига приятната прегръдка и ще продължи да ги използва.
Ако много се е разгневило и пищи, започнете да говорите нещо с равен и тих тон, така и то ще намали децибелите и може дори да се заслуша.
Децата са много чувствителни спрямо одобрението на своите родители. Те трябва да разбарат, че вие ги обичате и подкрепяте, и че не харесвате точно конкретната им лоша постъпка, а не цялата им личност.
Няма коментари:
Публикуване на коментар