Аз съм аз! Ти си мама...

Ето какво ни разказа Петя:
АЗ - ът на възрастния човек се състои от няколко страни - Социален Аз, Физически, Действен, Емоционален и др. Всяко качество, описващо личността ви, е част от Аз-а.
АЗ на детето
Децата до 2-3г. имат само физически Аз. Те осъзнават себе си само чрез своята физика. Тъй като нямат представа за независимото съществуване на предметите, те приемат като част от себе си всеки предмет, който вземат в ръце. Ако някой се опита да им вземе играчката - плачат, защото играчката е все едно част от тях. По тази причина децата до 2г. трдуно приемат концепциите за споделяне на играчки, за редуване в играта. След тази възраст, когато започнат да разширяват своя Аз в социалната сфера, намалява и техният интерес към вещите и чувството за собственост. Те стават щедри, интересуват се от взаимодействието с другите, изграждат своя социален Аз.
Самооценката
В основите на Аз-а стои самооценката на човека, а тя се изгражда във възрастта между 2 и 4 г. Родителите имат основна роля при формирането й. Високата самооценка е решаващата превенция срещу много патологични и асоциални поведения в по-късна възраст - дете с добра самооценка няма да посегне към наркотиците например.
Как родителите могат да повлияят:
1. Родители, които следят зорко всяка стъпка на своето дете и не му оставят никаква инициатива - детето решава, че нищо не може да направи само. Такива деца стават много плахи, срамежливи, трудно се отпускат пред непознати, в детската градина търсят винаги закрилата на някой по-голям. Другите деца ги отбягват, защото са "скучни".
2. Родители, които не обръщат внимание на детето - оставят го само да се занимава, и не поставят никакви ангажименти към него; нито го хвалят, нито го критикуват - детето няма ориентир - то не знае какво се очаква от него, чувства се безполезно.
3. Правилният подход е родителите да дават поводи за личен избор на детето - да го насърчават да взема решения и да знае, че неговото мнение е важно. Детето трябва да има увереността, че може да избира и участва в обсъждането на семейните планове като равен. Като преминава през своите лични опити и грешки, малкият човек изгражда своята ценностна система и убедеността си в нея - това е базата на добрата самооценка.

АЗ на майката
Майката е основен модел на подражание. Нейната самооценка се отразява на детето.

Обикновено след раждането на детето целият живот на жената се променя. През първите една две години настъпва дълбока криза за Аз-а й. Жената трябва да преосмисли своята социална роля, остава й значително по-малко време за грижи за себе си, за приятели; не ходи на работа, цялото й внимание е върху детето. Промяна настъпва и в начина, по който околните се отнасят към нея, много често тази промяна е свързана с изолация. След време жената свиква с новата си роля - тя подтиска стария си Аз, става майка.
Но детето пораства - на 2-3г. заявява самостоятелност и желание за отделяне от мама. Това е много кризисен период както за детето, така и за майката. Майката разбира, че вече може да разполага с времето си през деня. В нормалния случай дълго подтисканият Аз просто избухва. Жената започва да търси отново себе си. Но не са рядкост и случаите, когато жената не желае да се отърси от ролята на постоянно обгрижващата майка. Обикновено старото Аз силно протестира срещу ограниченията наложени му от майчинството като по този начин естествено предпазва жената-майка от пълна загуба на здравословното количество его, но доста жени предпочитат да заглушат вътрешните протести за самоизява с приятното чувство да се грижиш за едно дете и то да ти отвръща с безрезервна любов.
За проблем може да говорим, когато грижата за детето се превърне в компенсация на понижена самооценка и липса на самоизява на майката. Такава майка не може да си представи детето й да се отдели от нея, прави всичко, за да го задържи по дълго при себе си. Лесно може да отгатнем каква самооценка изграждат деца, които запълват празнина на мама...

още от Училище за родители тук.